Какъв е смисълът на хомеопатичната концепция „подобното лекува подобно“?
Хомеопатията се основава на основния принцип, че „подобното лекува подобно“, т.е. вещество, което може да причини симптоми, когато се приема в измерими дози, може да се използва в минимални дози за лечение на подобни симптоми.
Идеята, че едно вещество може да бъде вредно в големи количества, но да е полезно в малки количества, не е нова за науката, всъщност тази концепция („хормезис“) съществува от десетилетия и е все по-добре документирана в области като биология и токсикология.
Дори в конвенционалната медицина има примери за „подобното лекува подобно“, например:
- Дигиталис във високи дози аритмии, но това лекарство се използва рутинно в ниски дози за лечение на същото състояние
- Лекарството стимулант на базата на амфетамин Риталин се използва за лечение на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD)
- Малки дози алергени като прашец се използват за десенсибилизиране на алергични пациенти.
Важна разлика в хомеопатията обаче е, че лекарствените дози са толкова малки, че се избягват токсични странични ефекти.
Хомеопатичните лекарства с ниска потентност (до 12С или 24Х потенции) все още съдържат молекули от оригиналното вещество, от което са направени. Поради тази причина в повечето страни лекарствата, произведени от токсични вещества, се предлагат само в по-високи потенции, от „първото безопасно разреждане“ нагоре.
Именно високите потенции, които не съдържат молекули, са най-противоречиви, тъй като все още не можем да обясним добре техния механизъм на действие.
